Името на село Шумата е пряко свързано с историята на това населено място, което се намира на територията на Пловдивска област. Разправят, че още с пристигането си там първите заселници, сред които рода на Темелите, започват да формират родове, а те от своя страна да секат гората и да работят своите ниви. Така, понеже живели сред листа и гори, започнали постепенно да ги наричат „онези от шумаците” и „онези от гората”. Ботошевският мъжки манастир Успение Богородично е институцията, която за пръв път споменава това име, и то още през далечната 1836-та година. Семействата на Тотю и Пена и на Илия и Кера идват на поклонение в същия този манастир 19 години по-късно – през 1857-ма. Това са все същите онези първи заселници, които идват тук вероятно поради проблеми с османците, по това време вече сериозно окупирали страната ни. Лазар Братованов пък официално се превръща в първия управник на махалата, което днес е равно на кмет.
В Шумата на път за Батошево точно в периода на национално – освободителните борби минавт някои от най-изявените апостоли на свободата, сред които на първо място Васил Левски. Но и Ангел Кънчев е идвал по тези места, за да сформира тайни комитети и да буни духовете на размирните и нетърпящи робството българи. През априлското въстание селото дава пет жертви в кървавите и неравностойни борби с турската армия, която извършва нечувани зверства и жестокости на много места. Също така година по-късно една руска част от казаци се установява тук на бивак, което означава лагер. Мястото е точно там, където се намират гробищата, между шосето за Севлиево и друга една известна махала – Мачковци. Когато казаците впоследствие заминават за Габрово, в тяхна чест местните жители наричат мястото на техния лагер Казашкото. Интересен за отбелязване е фактът, че селото, тогава махала, е по-голямо по брой на населението от село Батошево. Въпреки това от 1878-ма чак до 1926-та тя си остава под администрацията на селото, а не обратното. Списъците от регистрите посочват, че през 1872-ра в Батошево има 74 на брой домакинства, докато в махалата те са 127. В Енев рът пък те наброяват 139.
На 28-ми февруари 1932-ра година Шумата получава правото да се кръщава в своя собствена църква, след като е свикано и събрано църковно настоятелство.Преди тази дата всички кръщения се извършват в село Батошево. Определен е двор за бъдещата църква, за която е определено да се построи по стопански образец. Събраните средства възлизат на 467 000 лева тогавашни пари, а Стефан Попданаилов от Габрово е ангажиран лично със строежа на храма. Това е за времето си много добър и известен архитект. Кооперация на земята в селото се извършва през 1957-ма година, като тогава се прокарват 25 метра водопроводна мрежа. На осем от улиците се излива баластра, а други десет се покриват с асфалтова настилка. Тогава общо пътната мрежа възлиза на 20 километра. 1971-ва е белязана от нов стопанско – икономически напредък – построява се централен площад и се отварят нови магазини. През 1972-ра е открит пощенски клон, а две години по-късно селото получава радиоуредба.
